Татул – Светилището на Орфей

Намира се в местността Каменна глава край село Татул на 14км. от гр. Момчиловград.

Светилището, което се преписва на Орфей е едно от десетките тракийски светилища на територията на област Кърджали, свързани с почитане на божества. На тези места са извършвани обреди, свързани с годишните времена, както и с плодородието, земеделието, скотовъдството и здравето на хората.

Край с. Татул върху извисяващите се пирамидално скали е издълбана монументална гробница, до която се стига по изсечени стъпала и площадки. Единият от гробовете е издълбан на върха на скалата, а другият от южната страна, върха който има ниша с полукуполна форма. Някои учени смятат, че това светилище е на Орфей. Явно местността около Татул се е смятала за свещенна още от дълбока древност. През средновековието на това място е имало църква, но днес тя е напълно разрушена.
Върху една от площадките, водещи към върха има кръгъл олтар. Доказано е, че тук древните хора са извършвали астрономически наблюдения.

По предложение на учени култовият комплекс „Татул” е Тракийско светилище на античен храм от IV хилядолетие пр.Хр. и се счита за един от-най големите момолитни паметници в Европа.

Обектът е добре устроен. От входа до хълма е изградена циментова пътека, поставени са указателни и информационни табели.
Времето, което бяхме избрали за посещение, обаче се оказа неподходящо – това беше един от най-горещите августовски следобеди на 2010, когато температурите достигаха 39-40 градуса. Така че не успяхме да се задържим дълго върху скалите и потърсихме прохлада в близката горичка.
Мястото си заслужава да се види. Освен като архитектурен паметник, Татул ще ви впечатли и с красивите гледки и прекрасната природа на Източните Родопи.

Средновековната крепост - Моняк

Ако се намирате в района на град Кърджали и търсите уникално и нетрадиционно място за посещение - то крепостта Моняк е точно това, което търсите.
Средновековната крепост Моняк е една от най-големите крепости в Родопите със защитена площ от над 50 декара. Намира се на връх Шеста крепост (586 м.) над язовир Студен кладенец, на 2 км южно от с. Широко поле и на 12 км източно от град Кърджали.

Останките от крепостта: крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода датират от XII-XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7 - 8 метра. Изградена е от камъни споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3 - 4 метра. При строенето на крепостта са обърнали сериозно внимание на водохранилищата. В крепостта се намират два надземни резервоара за вода.>

Пътят дотам е повече от предизвикателство от селото към крепостта има няколко километра стръмен и каменист черен път, която може да бъде преодолян само с автомобил с висока проходимост (ама наистина с висока проходимост!!!) или пеша.

Уникалното на това място са красивите гледки към Родопите и към язовир студен кладенец. Именно тези гледки си заслужават да биете всичкия този път.

И ако като нас сте "уцелили" един от най-знойните летни следобеди за тази необичайна разходка, след това единственото ви желание ще е да се отпуснете в хладната стая на някой хотел в Къджали, както направихме ние.

Една разходка до Дяволския мост

Една от безпорно най-известните забележителности в Източните Родопи е Дяволският мост.
Намира се на около 10-тина километра по черен път от гр. Ардино, област Кърджали.

Дяволския мост е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните).

Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.

Мостът е разположен на 450 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.

Пътуването до там обаче е едно истинско предизвикателство. От Кърджали тръгвате за Ардино, а след това 10 киломертовият черен път ще ви се види доста по-дълъг. Пътят е неравен и много тесен, а на места отстрани има дълбока пропаст, в дъното на която тече река Арда. На моменти ми се струваше, че този път няма край и че ние сме единствените "ентусиасти", осмелили се да тръгнем нататък. Но когато стигнахме до моста се изумих, колко много хора и коли имаше там. Освен това гледката от моста наистина си заслужава да се види, а и вирчето под моста става за къпане.

Адрино е доста малко градче и едва може да намерите място където на обядвате, но ако държите на добро обслужване може да се върнете до Кърджали, където сигурно ще намерите приличен хотел.