Намира се в местността Каменна глава край село Татул на 14км. от гр. Момчиловград.
Светилището, което се преписва на Орфей е едно от десетките тракийски светилища на територията на област Кърджали, свързани с почитане на божества. На тези места са извършвани обреди, свързани с годишните времена, както и с плодородието, земеделието, скотовъдството и здравето на хората.
Край с. Татул върху извисяващите се пирамидално скали е издълбана монументална гробница, до която се стига по изсечени стъпала и площадки. Единият от гробовете е издълбан на върха на скалата, а другият от южната страна, върха който има ниша с полукуполна форма. Някои учени смятат, че това светилище е на Орфей. Явно местността около Татул се е смятала за свещенна още от дълбока древност. През средновековието на това място е имало църква, но днес тя е напълно разрушена.
Върху една от площадките, водещи към върха има кръгъл олтар. Доказано е, че тук древните хора са извършвали астрономически наблюдения.
По предложение на учени култовият комплекс „Татул” е Тракийско светилище на античен храм от IV хилядолетие пр.Хр. и се счита за един от-най големите момолитни паметници в Европа.
Обектът е добре устроен. От входа до хълма е изградена циментова пътека, поставени са указателни и информационни табели.
Времето, което бяхме избрали за посещение, обаче се оказа неподходящо – това беше един от най-горещите августовски следобеди на 2010, когато температурите достигаха 39-40 градуса. Така че не успяхме да се задържим дълго върху скалите и потърсихме прохлада в близката горичка.
Мястото си заслужава да се види. Освен като архитектурен паметник, Татул ще ви впечатли и с красивите гледки и прекрасната природа на Източните Родопи.
Да си турист в България е интересно и забавно. България е богата на природни и исторически забележителности, както и на уникална и красива природа. "Опознай родината, за да я обикнеш!"
Показват се публикациите с етикет родопи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет родопи. Показване на всички публикации
четвъртък, 24 март 2011 г.
неделя, 20 март 2011 г.
Една разходка до Дяволския мост
Една от безпорно най-известните забележителности в Източните Родопи е Дяволският мост.
Намира се на около 10-тина километра по черен път от гр. Ардино, област Кърджали.
Дяволския мост е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните).
Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.
Мостът е разположен на 450 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.
Намира се на около 10-тина километра по черен път от гр. Ардино, област Кърджали.
Дяволския мост е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните).Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.
Мостът е разположен на 450 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.
Пътуването до там обаче е едно истинско предизвикателство. От Кърджали тръгвате за Ардино, а след това 10 киломертовият черен път ще ви се види доста по-дълъг. Пътят е неравен и много тесен, а на места отстрани има дълбока пропаст, в дъното на която тече река Арда. На моменти ми се струваше, че този път няма край и че ние сме единствените "ентусиасти", осмелили се да тръгнем нататък. Но когато стигнахме до моста се изумих, колко много хора и коли имаше там. Освен това гледката от моста наистина си заслужава да се види, а и вирчето под моста става за къпане.
Абонамент за:
Публикации (Atom)